Диоклецианополис

Диоклециан изтри сълзите от двете си страни , които се бяха събрали в голяма капка в средата на изваяната му брадичка и продължи да диктува на летописеца: „Тежко на тези, които са имали глупостта да решат да изкарат живота си в Помпей“.

Помпей…Най- красивият град на римляните беше унищожен за 48 часа от Везувий за кой ли път.
Валеше дъжд от прах и сяра. Нямаше камъни, нямаше лава. Животът на града беше застинал като консервиран за вековете, жестока прищявка на боговете. Хора и животни стояха като мраморните статуи, красящи града, в последните причудливи положения на ежедневието си. Сякаш Господ бе решил да покаже на хората тук, долу на Земята, как изглежда адът.
Мъката от загубата на града и близките му го съсипваше. Вече шести месец стоеше като замръзнал и и целият му народ и войска чакаха да видят какво ще стане с техния император. А той стоеше.Единственият човек, когото допускаше при себе си, беше летописецът. Диктуваше му до пълно изтощение и падаше в постелята си в мъчителен краткотраен сън.
Императрицата, любимата му жена, беше с двете им златокоси деца в двореца им в Помпей. Когато му съобщиха за трагедията на града, качи се на колесницата си и хвръкна към двореца. Завари ги мъртви. И тримата, както и целият град. Императрицата беше прегърнала двете им деца, беше коленичила пред статуята на Ескулап, а очите и устата и сякаш изричаха с последни сили: „Милост“.
Но милост нямаше за никого. Нито за хора, нито за животни.
Ето там, група деца, играещи, замръзнали в най-различни пози. По-надолу тълпа войници в гостилницата, застинали с чаши в ръка. Още по-надолу влюбени, прегърнати, и така из целия град, опасан от красивата здрава крепост, сътворена, уж да пази жителите на този прокълнат град. Всичко стоеше непокътнато, покрито с дебел слой прах. Сякаш природата беше разиграла страшна двудневна сцена от зловеща трагедия. Защото слънцето навън отново печеше, беше лято, но нямаше птици, нямаше хора, нямаше никакъв живот.
Диоклециан вървеше като луд из града и ставаше свидетел на все по- жестоки и по-жестоки сцени.
Когато се върна в двореца в Рим, хвърли се в леглото, изгони всички, освен летописеца. Вече толкова месеци диктуваше всичко, което бе видял с очите си. Но от три дни дори не беше ставал. В двореца бяха разтревожени. Когато влязоха най- сетне при него, те го намериха в безсъзнание.
По настояване на лекаря му,  набързо впрегнаха императорската колесница, подготвиха свитата и войниците и се отправиха с болния император на дълъг път.  Дни и нощи пътуваха и когато пристигнаха, императорът все още беше в безсъзнание.
Беше минала повече от седмица, когато най-после отвори очи.
-Къде съм? – попита той със слаб глас един от слугите, който постоянно триеше челото му с кърпа.
-В Аугуста господарю – промълви слугата.
Той си спомни, че имаше такъв град, някъде далече то Рим, в източните провинции на империята си, с многобройни минерални извори.
Значи беше много болен, щом чак тук са го докарали, без да разбере. Навън радостно пееха славеи. Той се унесе от песента им и отново заспа. От толкова месеци насам за първи път спа спокоен сън. Когато отново се събуди, пожела да хапне и да се изкъпе. И така цял месец. Чувстваше се почти здрав и в главата му постепенно започваше да зрее план. Какво прекрасно място имал в империята си! С дни наред се разхождаше из красивата долина и вече виждаше в мислите си бъдещият нов град. Местното население- траки, бяха хора, които все още се хранеха с дивеч и се обличаха с кожите му
Какви диваци! Да-а.. Те ще му построят новия Помпей.
Далеч от Везувий.
Новият град ще защити с още по-яки и красиви крепостни стени. Ще го обгради с широк и дълбок ров, пълен с вода, ще го залее със злато и скулптури, ще изгради дворци и бани, ще го напълни с театрии търговци от цял свят. И най- важното – този град никога няма да бъде унищожен от небето, защото това място тук е закриляно от самия Бог. И ще носи през вековете неговото име. Защото добре знаеше, че само сътвореното от човека остава завинаги.
Той извика приближените си. И постепенно израстна град по-красив от Помпей, нарече го Диоклецианополис, днешен Хисар.

Използвана литература: Лилия Георгиева Фурлинска „Легенди-Приказки за Хисар“.

Още: